КОГАТО СЪРЦЕТО НЕ СРЕЩНЕ СЪРЦЕ

КОГАТО  СЪРЦЕТО  НЕ  СРЕЩНЕ  СЪРЦЕ

Когато сърцето 
не срещн е сърце , страда .
Мъдростта има  рецепта ,
отвори широко очите си ,
огледай се около теб ,
зареди се с бодрост и вяра ,
с грейнали очи , 
погледни света .
Нека доброта изпълни ,
цялото ти сърце
и тогава , изумен ще видиш ,
че се приближават ,
други като теб .
Ще срещнеш добро 
и открито сърце ,
което ще те  обикне .
Тогава не се колебай ,
отговори ,
не предизвиквай
повече съдбата .
.

УМОРИХ СЕ ДА КРАЧА ДО ТЕБ

     УМОРИХ СЕ  ДА КРАЧА ДО ТЕБ

Уморих се да съм с теб ,
надянала маскa от лед .
Уморих се да се преструвам ,
че си ми безразличен -
еднакъв с другите мъже .
Уморих очите си ,
да те виждат обикновен .
Уморих ушите си ,
да не чуват гласът ти .
Уморих ръцете си ,
да стоят  на коленете ми ,
когато стоя срещу теб .
Уморих краката си ,
да крачат с мъжка крачка ,
редом с теб .
Докога този фарс ?
Уморих се , много се уморих !

В СЪРЦЕТО МИ Е ЛЕГНАЛА ЗМИЯ

В СЪРЦЕТО МИ Е ЛЕГНАЛА ЗМИЯ


В сърцето ми е легнала змия ,
пръска в кръвта  отрова .
Всяка моя клетка те зове ,
всяка твоя  - ме отминава .
Дали това е любовта ?
Не , любовта е за двама .
Едно сърце не значи любов ,
едно самотно сърце  страда .
Време е да махна змията
и да пречистя кръвта .
Да забележа очи ,
които ме търсят
и душа  сродна на моята .

ПРЕДЧУВСТВИЕ

                      ПРЕДЧУВСТВИЕ 

Не искам да те търся,
чакам те да дойдеш
и да ми кажеш,
че мен си търсил
в дългият си път.
Ще те приема, 
ще те прилаская
и моят огън ще ти дам
и мойта плът ще стане твоя
и знай , че веднага 
ще те позная.
Дано да те дочакам 
в тоз живот.
А може би си още дух
и в следващите ни животи ,
ще се срещнем преродени.

ПОПИТАХ

      ПОПИТАХ                      

Попитах пейката във парка ,
таяща в себе си нощта ,
чия любов си спомня ярко , 
тя ми отговори – вашата .

Попитах Дунава – нашия ,
чии слова най-нежни са били ,
той отвърна тихо-вашите ,
за вас аз диплех моите вълни .

Попитах Марциана  - легендарната ,
чия любов признава вечността ,
тя отвърна  вашата
и скри се в извора на любовта .

Понякога във нощи трескави ,
когато пари моето чело ,
виждам те - незаздравяла рана
или  птица с пречупено крило .

Не извървяхме пътя 
дето го чертахме ,
съдбата друго ни определи ,
остави ни наблизо ,
но ни раздели .

Приехме го безропотно ,
не ровим пепелта .
Защо ли са ни само въглени ,
като погребахме вулкан ?



     

ОЧИТЕ ТИ

                         ОЧИТЕ ТИ    

Очите ти два извора,
от които ми даваш,
с две шепи да греба.
Очите си ми подаряваш
и с тях ми даваш  топлина.
Очите ти, 
те винаги са с мене,
единственото 
твое нещо с мен.
Живея с тях като в поема,
в която аз и ти звучим.

ОЧИ

                        ОЧИ

Очите ти говорят  
нежно за любов.
Дали е истина?  
Устата ти мълчи.

Очите ти ме гледат, 
с обич и топлота.
Открехват ми прозорец ,
към твоята душа.

Очите ти два извора, 
от тях с шепи греба,
красота и доверие, 
благодаря за това.

Очите ти  в сърцето ми,
са винаги с мен,
понякога черпя сила, 
или се опирам на теб.

Очите си само ми даваш,
такава е нашата съдба,
но и това е поема, 
в прослава на любовта.

Очите ти не могат да скрият ,
чувството ти към мен,
всичко останало в тебе, 
е още сковано в лед.

НА ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ

              НА  ДЕВЕТНАДЕСЕТ  ГОДИНИ  

Имам в живота си невероятна година .
Светът блести с чудни багри .
Дърветата пеят заедно с птичките .
Дъждовните капки са сребърни .
Въздухът ухае на цъфнала липа.
Аз съм  безгрижна, млада и влюбена .
Момчето до мен е принцът ,
от приказките , когото чаках .
Влюбен е в мен  , обича ме безкрайно
- до живот !
Това съм писала аз на 19 години .
Сигурно е било така .
Принцът отдавна си е отишъл .
 До мен има друг ,
който и след четиридесет години е с мен .
Всичко останало е даже по красиво ,
защото очите ми умеят да виждат 
КРАСОТАТА .

МИЛИОНИ ЗВЕЗДИ ОТ НЕБЕТО

               
          МИЛИОНИ ЗВЕЗДИ ОТ НЕБЕТО  

Милиони звезди от небето,
там дето тишината цари,
гледат любопитно 
как трепетно,
до мен пристъпяш ти.
Ръката ти нежно гали,
рамото ми като бриз ,
дъхът ти горещ ме пари,
любовни думи мълвиш.
Дунава долу свети ,
от лунни лъчи посребрен
Влекач бучи, 
шамандура свети,
далечна сирена тръби.
Ние сме млади , 
любовта ни е силна,
бъдещето ни предстои.
Нямаме минало 
което да пречи.
Това са най- 
щастливите ни дни.

СЛЕД МНОГО ГОДИНИ ОТНОВО

СЛЕД МНОГО ГОДИНИ ОТНОВО

След много години отново ,
Крачим под небе и звезди ,
аз понатежала , но бодра ,
ти с бели нишки в коси .

Защо сме толкова чужди ?
Надянали маски мълчим ,
уж заедно крачим ,
а излиза , че сме сами .

Цялото наше богатство ,
бе само нашта любов ,
небето ли взе я обратно ,
или земята дигна ѝ кръст ?

Не мога да те позная ,
същият си както преди .
Къде е онази омая ,
къде са наште мечти ?

Усилия са ми нужни ,
за да говоря с теб .
При тебе дали така е ,
под маската ти от лед ?

Нима това остана ,
от пламъка и страстта ,
или тази раздяла 
е кълнала  още тогаз ? 

МИЛИОНИ ЗВЕЗДИ ОТ НЕБЕТО

         МИЛИОНИ ЗВЕЗДИ  ОТ НЕБЕТО  

Милиони звезди от небето ,
там дето тишината цари ,
гледат любопитно 
как трепетно ,
един до други вървим .
Ръката ти нежно гали ,
рамото ми като бриз .
Дъхът ти горещ ме пари ,
тихичко ми шептиш .
Дунава долу свети ,
с лунни лъчи посребрен ,
влекач бучи ,
шамандура свети ,
с мигащи светлини .
Един на друг сме отдадени ,
времето ни принадлежи ,
вярваме  , че безброй години
небето над нас ще бди
и още , че любовта ни ,
все над нас ще кръжи .

МЕЧТАНИЕ

            МЕЧТАНИЕ

Крила размахали мечтите,
около мене кръжат
и виждам ярко местата,
по земният ми път.
Чудна пътека се вие,
през заснежена гора ,
стъкнат огън в хижа ,
със затрупани с 
преспи стъкла.
Ето ни там 
до камината,
аз стихове ти чета
и се радваме и 
плачем двамина,
с изкуството и любовта.

ПЪРВА ЛЮБОВ

            ПЪРВА  ЛЮБОВ  

Беше ти всичко за мене ,
бях аз всичко за теб .
Въздухът който дишахме ,
беше за мен и за теб .
Водата която пиехме ,
беше за мен и за теб .
Слънцето изгряваше
за да свети ,
на теб и на мен .
Луната ни пазеше нощем ,
нас -  мене и теб .
Целият свят  
беше  ни малък ,
обичахме всички
и те обичаха нас .
Живеехме в наше 
измерение ,
сякаш захлупени 
под похлупак .
Интересувахме се 
само от нас двамата ,
всичко останало беше
…в другият свят .
Омая ли беше 
или прокоба ,
вълшебство 
или суета ?
Не , ние бяхме 
влюбени ,
влюбени , 
както се люби ,
за първи път 
в младостта .

ГОДИНИТЕ ИЗМИНАХА

    ГОДИНИТЕ ИЗМИНАХА


Годините изминаха.
Стоя пред теб безмълвна,
гледам устните ти,
търся следите на целувките,
които ни оставяха без дъх.

Реката не тече нагоре,
времето не се връща назад ,
само сърцето помни,
първата любов

АКО НЯКОЙ ВИ КАЖЕ

   АКО НЯКОЙ ВИ КАЖЕ   

Ако някой ви каже ,
че любовта умира   -
това е лъжа !
Тя заспива , 
за да пламне  отново!
Енергия , 
а не материя е тя !
Енергия ,
която ражда материя !
Какво по - велико от това ?
Обичайте и бъдете обичани ,
това пътят към вечността !

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА

           СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА 

Любов , на колко си години ?
На двайсет казва младостта ,
усмихната и лъчезарна 
и свежа  като пролетта !

Любов , на колко си години ?
Четирийсет - отвръща зрелостта ,
пламенна и знойна съм ,
като на лятото жарта .

Любов , на колко си години ?
Навърших  вече шесдесет ,
красивата и златна есен ,
приех с  отворено ръце .

Страстта  нестихващо лудее ,
дълбоко в моето сърце !
Любов , на колко си години ?
Не искам вече да броя .

Настъпила е люта зима ,
но огънят на 
любовта не стихва 
в мене да гори .

Сезоните се сменят  , 
но в  тях душата е една .
Готова да посрещне 
и запази любовта .

Благословен да е 
мига във който ,
се отдадем 
на любовта ... !

ЛЮБОВ МАГИЧЕСКА РЕАЛНОСТ

              ЛЮБОВ   МАГИЧЕСКА РЕАЛНОСТ 

Любов , магическа реалност , 
завинаги ме напусни ,
дамгосах те отдавна
и трошица не оставих
за връщането ти дори .
Дали били са белите ми нощи ,
шумът на отминаващ параход ,
звезди посипали небето ,
и лудият бяг на сърцето ?
Луната , брояща наште целувки ,
пътеката по дунабският бряг ,
рибарят , който срещахме на съмване ,
и въздухът ухаещ  на любов .
Били са някога ,
в далечен и забравен ,
красив и бленуван живот .

                         

СВЯТА ЛЮБОВ

          СВЯТА   ЛЮБОВ 

Любов  светла , красива , блестяща ,
любов , която ни праща небето
и ни дарява щастието !

Добре дошла свята любов ,
ти си родена в рая , 
в сърцата на ангелите !

Ти  долиташ на земята ,
върху техните криле .
Благодаря ти свята любов !

Само ти , ти си ,
която продължаваш 
живота на земята !

Благодаря ти свята любов !

АКО НЯКОГА ДОЙДЕШ

 АКО НЯКОГА ДОЙДЕШ   

Ако някога дойдеш при мен ,
захвърлил гордостта .
Аз ще застана пред теб  -
една обикновена жена .
Ще срещнем любовта .
Какво по просто от това ?
Един мъж и една жена
и това което им е дадено
от вечността - любовта !

ТЕЛЕФОНЪТ ДОЧАКА ТВОЯТ ГЛАС

                    
 ТЕЛЕФОНЪТ ДОЧАКА ТВОЯТ ГЛАС 

Телефонът дочака твоят глас .
Беше обикновено , нищо различно .
Говорихме дълго за разни неща .
Делникът беше героят .
Нищо парещо и шеметно .
Делникът убива и 
най – възвишеното чувство .
Изкуство е да си възвишен .
Но !
За да се обадиш някому ,
да чуеш  неговият глас ,
значи ти е нужен .
Да дадеш или приемеш топлина .
Да те разберат или да разбереш .
Да успокоиш , или да те успокоят .
Може би това са чувствата ,
които винаги са с нас.
В делника се точи 
нишката на времето ,
в делника протича 
нашият живот .
От нас зависи как 
ще го красим ,
за да живеем 
като в празник .
Да намираш 
красотата в делника ,
да я наричаш 
с точните ѝ думи ,
това е изкуство  ,
това е щастие !

ДО МЕНЕ ТЕЛЕФОНЪТ ЧАКА

ДО МЕНЕ ТЕЛЕФОНЪТ ЧАКА  

До мене телефонът чака ,
да врътна номерът познат
и той с мене да потръпва ,
когато чуя твоя глас .
До мене телефонът чака , 
той знае цифрите ти наизуст .
Ръката си не мога да протегна ,
от гордост ли е ,
или правя го на пук ?
До мене телефонът зъзне .
Той чака нашите гласове ,
да го погалят , да го стоплят ,
и тримата да стигнем ,
седмото небе !
До мене телефонът чака .
Аз чакам ти да позвъниш .
Не зная ти какво ли чакаш ,
но знай , че много ме боли .

ИМАМЕ ОБЩ ПРОБЛЕМ

         ИМАМЕ ОБЩ ПРОБЛЕМ

Имаме общ проблем !
Как да го решим така ,
че всеки от нас ,
да остане невредим ?
Заставам пред теб онемяла .
В сърцето ми един въпрос ,
„ Обичам ли те или не “ ?
Когато те няма , 
целият си пред мен ,
всяко мигане , дума и жест .
Разбира се ще те обичам ,
от себе си как да го скрия ?
Край на общият проблем .
Остава само моят  -
да  не те забелязвам !
Проблемът си е бил ,
единствено мой .
Дано не си разбрал !
Дано не си ми се смял !

ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ

    ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ  


Аз искам да те помня ,
хубав и мъжествен .
Не остарявай , 
остани такъв !
Мигът остави 
спомен като песен .
Сърцето ще я пее
до живот !

ИСКАМ ДА ТЕ НАРИСУВАМ

         ИСКАМ ДА ТЕ НАРИСУВАМ 

Искам да нарисувам
твоят портрет .
Виждам две магнетични очи ,
загледани в мен .
Виждам душата ти 
красива , добра ,
но какво да правя ,
всичко свършва с това .
Ти не искай от мен ,
да видиш твоят портрет !
Ръцете не ме слушат ,
сърцето ми , чертае теб .

НА ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ

  НА  ДЕВЕТНАДЕСЕТ  ГОДИНИ 

Имам в живота си 
невероятна година .
Светът блести 
с чудни багри .
Дърветата пеят 
заедно с птичките .
Дъждовните капки 
са сребърни .
Въздухът ухае 
на цъфнала липа .
Аз съм  безгрижна , 
млада и влюбена .
Момчето до мен 
е принцът ,
от приказките , 
когото чаках .
Влюбен е в мен  ,
обича ме безкрайно
-до живот !
Това съм писала 
аз на 19 години .
Сигурно е било така .
Принцът отдавна 
си е отишъл .
До мен има друг принц ,
който и след 
четиридесет години е с мен .
Всичко останало 
е даже по - красиво ,
защото очите ми 
умеят да виждат 
КРАСОТАТА !

НА ЛЮБОВТА СВЯТА

        НА ЛЮБОВТА СВЯТА  

На любовта свята ,
божествена, дивна ,
искам да служа!
Жрица да бъда ,
в нейният храм .
Младост и красота ,
свежест и сила ,
ней да отдам .
Дали заслужава 
това моят любим ?
Дано не остане ,
тлееща жарава ,
покрита с печал ,
от нашата любов ,
преди плод да е дала -
ЕДИН НОВ ЖИВОТ

ВЪПРОС

             ВЪПРОС 

Нима и ти си мъж , като дугите ?
Това не очаквах   от теб .
Държах те горе във висините ,
където всичко  е слънце и лед .
Нима и ти си   като другите
и тебе те раздират  страсти ,
как така ?
Очите ти неспокойни 
опариха гърдите ми
и уплашени  
паднаха на страна .
Не бива да си като другите !
Бъди,какъвто    те пресътворих ,
такъв си нужен ти на хората !
а болката , на мене остави !

ОБИКНОВЕНИТЕ НЕЩА

        ОБИКНОВЕНИТЕ НЕЩА   

Ако застанеш до мен ,
захвърлил гордостта ,
аз ще те посрещна ,
като обикновена жена .
Ще стане това ,
което се случва ,
всеки миг по света .
Любов между мъж и жена .
Какво по красиво ,
какво по велико от това ?

ОПИТ ЗА РАВНОСМЕТКА

       ОПИТ ЗА РАВНОСМЕТКА 

Не мога да искам 
от никого повече ,
от това , което е .
Приемам го такъв ,
какъвто е .
Не търся идеала ,
а този , който ми допада !
Защо ми е красавец?
Той е мой ,аз съм  негова .
Това е всичко .
Животът продължава .
Никого не мога  да променя !
До двадесет и пет години -
действа възпитанието .
След двадесет и пет години -
командва гена .

РЯДКО ТОЛКОВА РЯДКО

              РЯДКО  ТОЛКОВА РЯДКО 

Рядко, толкова рядко ,
оставаме с тебе сами .
Гледаме се мълком в очите ,
или говорейки с трепет ,
своите устни следим .
От погледа паднал 
върху моето тяло ,
прозира мъжки повик , 
желание , страст ,
а изведнъж , когато 
замлъкнем и двамата ,
зная , крещят чувствата в нас .
Понякога огнено ,
като магнит ме привлича
стройната ти снага .
Понякога и ти ме причакваш ,
зная и при теб е така .
Странна и знойна 
е любовта на август ,
на нашето късно лято уви ,
по рано да беше дошла ,
можеше и плод да роди .

НАЙ - ТРУДНОТО ИЗКУСТВО

             НАЙ  - ТРУДНОТО  ИЗКУСТВО    

Най –  трудното изкуство ,
Е да запазиш любовта ,
от ежедневието , глупостта ,
от навика , от сивотата ,
от мръсотията ,от клеветата ,
от клюката , неверието , пошлостта .
Да се научиш да я пазиш 
чиста , като утринна роса ,
жарка , като юлско слънце ,
дълга като вечността .
Имаш много време да се учиш ,
един живот !

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

                     НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ


Една любов , извън времето ,
една любов обитаваща 
пространството ,
нарекла го  „ нашият рай “
Една невъзможна любов .
Тогава , в безвремието ... 
в пространството ,
едно цвете поиска 
разрешение да разцъфти .
Беше дошло времето му ,
и не можеше да чака .
Разрешиха му ,
то беше само едно цвете ,
не пречеше на никого -
на земята ,на времето , 
на пространството .
Цъфна  с невиждана красота ,
с прекрасни цветове 
и райски аромат ,
събрало в себе си  
светлината  
на звездите и 
лъчите на слънцето .
От него звучеше  мелодия 
дивна , прекрасна .
Повтаряха се 
само няколко думи
„ Аз цъфтя  за да 
покажа на вселената ,
колко прекрасни 
са душите ви “

ВРЕМЕТО И ЛЮБОВТА

                      ВРЕМЕТО    И    ЛЮБОВТА  


Сънувах  сън .
Разказвах на раят , на небето и 
вселената , че съм щастлива .
Изправи се в съня ми срещу 
мене мощна сила .
Не виждах очертания .
Не знаех чий е гласът . 
Ехтеше като гръмотевица в лятна буря ,
присветваха светкавици  далечни .  
Кръвта ми се смрази от страх .
Аз виждах в прекрасният си сън ,
че докато говорех  ,небето раят и 
вселената , ми се усмихваха .
Коя бе тази сила , която беше против мен ?
Аз съм времето , господарят !
Твоето време е вече  изтекло !
Сложи пред очите ми писъчен часовник ,
празен в горната част
Събудих се хълцаайки ,
истощена и тръпнеща .
Разказах съня си на  моят любим .
Той отговори
-Аз ще говоря с времето 
 -Слушай време , ти не си БОГ .
-Само той е велик !
-Той е над теб и над мен !
-Само той може да ни призове !
-Ти нямаш тяло , нито душа , нито сърце !
-Ти си само един глас  .
-Затова ни остави !
-Сърцата ни са от бога !
-Нека той да реши !
-Ти просто  си  върви !
Времето  изфуча 
-Да  по - велика от мен ,
е  само  любовта !

БЕРМУТСКИ ТРИЪГЪЛНИК

    БЕРМУТСКИ ТРИЪГЪЛНИК


От когато свят светува ,
тъй било е ,
тъй е и сега .
Аз обичам тебе ,
ти обичаш друга .
Тримата живеем ,
в някаква задруга .
Тримата се мъчим 
и един за друг жадуваме ,
само се бленуваме ,
никъде не се срещаме ,
в съня се прегръщаме ,
страстно се молим ,
да стане така ,
както го искаме .
Животът си тече ,
към небъдното ни влече .
Остава само спомена 
и мътилката на горчилката ,
която сме пили , 
когато не сме любили .

НЕРЕАЛНОСТ

    НЕРЕАЛНОСТ   


Рядко , толкова рядко ,
оставаме с тебе сами ,
гледаме се мълком в очите ,
или говорейки с трепет ,
своите устни следим .
От погледа паднал , 
по моето тяло ,
прозира мъжки повик , 
желание , страст ,
изведнъж , когато замлъкнем 
зная , крещят чувствата в нас .
Понякога , неочаквано ,
като магнит ме привлича ,
твоята стройна снага ,
понякога и ти ме причакваш ,
зная и при теб е така .
Пуста и знойна , е любовта  на август ,
на нашето късно лято уви !
По рано да беше дошла ,
имаше време и плод да роди .