понеделник, 31 юли 2017 г.

КАКВО Е ЩАСТИЕ


               КАКВО Е ЩАСТИЕ    

Какво е щастие ?
-всеки се пита
Човек е бил 
така сътворен ,
да търси щастие където ,
то е плод забранен .
От  Ева е почнало 
туй лошо начало ,
била щастлива 
в райският кът
Бил  Адам ласкав 
до нея , но мамел я …
забраненият плод .
Е всичко си имали 
живеели райски
В своето райско гнездо .
Плодът забранен 
откъснала Ева
Загубили раят , 
оставен им бил 
само трудът !
Всичко е ясно
С две думи прости
Тук - на земята 
РАЯТ Е ТРУДЪТ !
Искаш ли да оцелееш ,
го постигаш  с труд .
Колкото до щастието ,
то е различно 
за всеки от нас .
Дадена ни е 
свободна воля
да го намираме ,
 да се радваме ,
докато очите ни 
гледат света .

КАКВО Е СВЯТО НА ЗЕМЯТА

  КАКВО Е СВЯТО НА ЗЕМЯТА

Какво е щастие ?
- всеки се пита .
Човекът е бил 
така сътворен ,
да търси щастие където ,
то е плод забранен .
От  Ева е почнало 
туй лошо начало ,
била щастлива 
в райският кът .
бил Адам 
ласкав до нея ,
но мамел я ... 
забраненият плод .
Те всичко си имали , 
живеели райски ,
в своето райско гнездо .
Плодът забранен 
откъснала  Ева ,
изгонили ги от рая 
и още ,загубили  и   
вечният си живот .
А нашето  щастието , 
тук на земята ,
кой е разрешеният плод ?
То си е ясно  трудът !
Трудът е този , 
който БОГ остави ,
на своите земни  чеда .
И духът , който държи 
жива материята ,
връзката им с него  
и да се плодят .
Изводът е ясен - 
изборът не е голя м.
Да се трудим ,  
да държим духът си бодър ,
да сме щастливи , 
такива , каквито Бог 
ни е създал .

КОГАТО СЕ РАЗДЕЛЯШ С ЕДНА ИЛЮЗИЯ


       КОГАТО СЕ РАЗДЕЛЯШ С ЕДНА ИЛЮЗИЯ 

Когато се разделяш с една илюзия,
красива като пролетта ,
и куха като млада кокетка,
оглеждаш се плахо,
за да не видят, 
какво се случва с теб.
Отхвърляш я като паяжина,
омотала те от всички страни.
Трудно е да скриеш следите,
Гнусно е ,мъчиш се 
всичко да заличиш.
Илюзията е време загубено,
подир гонене на мираж.
Времето ни е премерено,
как ще го използваме ,
зависи само от нас! 

ХАРЕСВА МИ ТАЗИ ПРОГРАМА

       
ХАРЕСВА МИ  ТАЗИ  ПРОГРАМА 

Харесва ми начинът ,
по който е програмиран 
човешкият ум .
Постигаме  всичко , 
напира енергия ,
когато искаме  
да сме полезни ,
когато знаем ,
че някой ни чака ,
обича  ни и 
ще ни е 
верен до край.

ПРАШИНКА ЛИТНАЛА


                      ПРАШИНКА ЛИТНАЛА  

Прашинка литнала 
в простора безкраен ,
над дивни ливади , 
над мирни поля ,
това ще остане 
от мене накрая ,
от моите очи , 
коса и снага .

Толкова горещо 
обичам живота ,
красотата , пролетта , 
любовта , младостта ,
че съм сигурна , 
че тази прашинка ,
ще носи щастие 
на вечността .

А може би в ангел 
ще се превърне ,
светлата ми душа ?
Ще преча на злото , 
ще пъдя тъгата ,
ще пазя мира 
добрината и любовта !



АЗ СЪМ СВОБОДЕН ЧОБЕК

 АЗ СЪМ СВОБОДЕН ЧОБЕК


Аз съм свободен човек. 
Приемам нещата каквито са,
без фалш и без грим.
Аз съм свободен човек,
не падам на колене.
Нямам приятели,
които да лаская.
Аз съм свободен човек.
Да помогна на протегната ръка ,
за мен е дълг и чест.
Освободена съм от злобата,
от завистта и простотията.
Аз съм свободен човек.
Живея по волята и мисълта си
и от труда на  моите ръце.
Аз съм свободен човек
и населявам тази част на света,
която брани мира.

неделя, 30 юли 2017 г.

РЪКОСТИСКАНЕ


      РЪКОСТИСКАНЕ  

Когато ръката срещне ръка
случайно или не ,
при едно ръкостискане,
колко неща увисват във въздуха,
започнати и недовършени.
Колко лесно от едно ръкостискане ,
биха се случили прекрасни неща!
Доверие, приятелство доброта,
помощ, съпричастие, вяра,
завършена сделка,
уговорен проект.
любов , договорка за мир!
Ръкостискането е градеж !
То никога не носи разруха!

ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ

 ТЪЖНА ПЕСЕН   ВЯТЪРЪТ СВИРИ  

Тъжна песен вятърът свири ,
в още зелените листа ,
клони навежда , навсякъде влиза ,
изтрива спомена за лятото и пролетта .
Всичко покрива със сива пепел ,
този вятър суров и жесток .
Той не знае ,че нежната пролет 
и жаркото лято имат своя стратегия ,
свой метод .
След златната есен и мразовитата белота ,
отново да се възкресят и обновят .
Да можехме и ние хората
така да се скрием , да се притаим .
Всяка есен да умираме .
нови сокове да събираме .
Всяка пролет да възкръсваме ,
възвърнали си младостта и мъдростта
и пазейки спомените си ,
по жизнени да стъпваме във вечността !

ТУК НА ЗЕМЯТА


                          ТУК НА ЗЕМЯТА 
Тук на земята ,
раят го няма -
оставен ни е трудът .
Искаме ли да оцелеем ,
ще го постигнем с труд !
Колкото до щастието ,
то е различно
за всеки един от нас .
Дадена ни е свободна воля , 
да си го търсим ,
по целият свят .
Ако разумът ни е бистър
и очите отворени ,
ще се радваме и ценим ,
и така всеки за себе си ,
своят рай ще съгради .

УСТАНОВИХМЕ НАЙ НАКРАЯ


               УСТАНОВИХМЕ НАЙ - НАКРАЯ    

Установихме най - накрая,
с теории и думи безчет,
че личната ни собственосте  тази ,
която пълни нашите души.
Енергия, а не материя е тя,
Пренасяме я,от този свят 
във вечността,
докато тленното ни тяло ,
обогатява пръстта.
Тя е което тежи на душата ни 
докато броди сама,
тя е с което населява 
новото тяло,и поумняла
му служи добре.

                

КАКВО Е ДА СИ СЛАБ ЧОВЕК


           КАКВО Е ДА СИ  СЛАБ  ЧОВЕК 

Лошо е да си слаб човек !
Мисълта ти познава висините ,
виждаш всичко ясно ,
а се ровиш и се луташ ,
долу в низините .
Малки и големи пречки ,
за теб са еднакво трудни .
Да виждаш красотата на света ,
да знаеш пътя към целта ,
а да пълзиш в пепелта ,
това е слабостта .
Изходът е само един .
Да напрегнеш волята си
и  да промениш програмата ,
която ти пречи .
Да се изправиш и литнеш ,
следвайки мисълта и мечтите си .
Това е подвиг !
Променяйки твоята съдба ,
променяш и съдбата ,
на поколения след теб !

ФИЛОСОФИЯ

        ФИЛОСОФИЯ    
Да можехме и ние хората
Напролет да се възродим ,
Като природата например .
Оставяме всичко сътворили 
ръцете ни , тук на тази земя .
Превръщаме се на 
пръст след смъртта .
Върху нас никнат 
цветя , дървета и трева .
Енергията на душата ни се рее
Незнайно къде и докога .
Казват , че от тяло 
в тяло се вселява
и от всяко научава , 
нови неща .
Тя живее във вечността .
Това е законът на плътта .
Кой знае , може да е така .
                 

ВЯРАТА , НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА


   ВЯРАТА  , НАДЕЖДАТА  И  ЛЮБОВТА 

Вярата , надеждата и любовта  -
са трите стълба  на които ,
се крепи духът !
Вярата , че можеш 
и че си част от всемира .
Надеждата , че ще успееш , 
да съградиш мечтите си .
Любовта , че няма 
да допуснеш злото  -
да превземе сърцето ти . 
Дъхът ни , същността 
на нашият живот
иска от нас , да живеем с вяра 
надежда и любов ,трите стълба
на човешката програма .

ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ

                          ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ 

Трябва да приемем , 
че ние хората сме   частица , 
от природният кръговрат .
Трябва  да стоим на мястото ,
което ни е дадено .
Да не рушим зконите ,
на природата и  вечността .
Те наказват всяка  гордост !
Това вече  е било  -
... огън    или   потоп !

       УСТАНОВИХМЕ 

Установихме с общи сили
с теории и думи безброй,
че лична  собственост е тази ,
която пълни нашите души.
Само нея пренасяме 
от този на онзи свят.
Наученото в този живот
използваме в ново тяло 
в следващ  живот.

НИЕ ХОРАТА

    НИЕ  ХОРАТА    

Да можехме и ние хората ,
на пролет да се възродим ,
като земята , като природата ,
отново и отново да кълним !
Оставяме всичко ,
сътворили ръцете ни , 
тук , на тази земя . 
На пръст се превръщаме , 
за да храним дървета ,
трева и цветя .
Само енергията на душата ни , 
се рее незнайно къде и до кога .
Mоже би и хората имат закони ,
свързани с  пролетта ?
Явно сме още низши –
не сме ги разгадали до сега ,
или БОГ ни е сътворил така ,
да не множим лошотията 
по света !

ДА ОСТАВИШ СЛЕДА

           ДА ОСТАВИШ СЛЕДА 

Какво е живота,
защо си роден на света?
Всеки е дошъл 
със своя мисия
Къде и кой решава,
каква цена ще заплатиш
за съществуването си,
на тази земя
едва ли ще разбереш.
Дух   -  материя,
Начало  - и край.
Две думи   които ,
определят  твоето битие .
Или иначе казано ,
спомен  след като червеят
те разяде .
Спомен остава само
ако в краткият миг -
между раждането и смъртта  ,
си съградил паметник
тленен или не ,
тук  - на тази земя .
Ако си написал стих 
и той се помни ,
твоята енергия 
живее след теб .
Ако си създал учение , 
и си повел милиони
и водени от идеали
са променили към добро 
своята съдба
и съдбата на 
поколения след тях .
Ако си посадил 
плодно дръвче ,
ще дава плод , 
и ще те споменават
с добро .
Ако здрав дом си съградил ,
ще пази живота 
на поколения след теб ,
Ако си създал семейство и деца ,
твоите наследници , 
ще живеят след теб
и твоите очи, ще гледат света ,
с техните очи .
Толкова възможности ти дава
твоята човешка съдба ,
в краткият миг 
между раждането и смъртта -
да оставиш следа .
.

ИСКАШ ЛИ ДА ЖИВЕЕШ ТАКА


            ИСКАШ ЛИ ДА ЖИВЕЕШ  ТАКА  

Искаш ли а живееш така -
че да не сториш никому зло ?
Искаш ли злото да избяга далече
и да не го срещнеш никога вече ?
Искаш ли в мир да живееш ?
Готов ли си да обичаш ,
целият свят ?
Пусни единствено любовта ,
да се засели в сърцето ти !
Тази любов ни е нужна ,
като въздуха и светлината !
Можем да сторим чудеса ,
с помощта на любовта !
С работа, творчество и подем ,
нов свят ще създадем .
В основите му 
ще отлеем любовта
и ще го завещаем ,
на нашите деца .
Светостта на любовта ,
движи света към вечността .

УСТАНОВИХМЕ



                      УСТАНОВИХМЕ 

Установихме  най - накрая
с теории и думи безчет,
че истинската лична 
собственост е   тази,
която пълни нашите души.
Енергия  , а не материя е тя !
Идва с нас  във вечността ,
когато напуснем  плътта .

СЛЕД ГОДИНИ


       СЛЕД  ГОДИНИ

След много години ,
потърсих утеха 
в младостта .
Глуха и далечна , 
тя остана там .
Не ме чу . 
Нямам сили ,
да прескоча времето .

БОРБА , В КОЯТО ПОБЕДИХ

      БОРБА , В КОЯТО ПОБЕДИХ  

Преглътнах гордостта , напрегнах волята ,
събрах на куп ината си и твърдостта , 
и те изхвърлих в пустошта .
Страдах дълго в празнотата .
Не можех да я понеса .
Използвах за лекарство времето .
То ми върна самочувствието на жена ,
искрите в погледа , 
усмивката , женствеността .
Забелязах любовта ,
която ме очакваше наблизо ,
току пред моята врата .
            

СЕПТЕМВРИ БЪРЗА ДА ДОЙДЕ

 СЕПТЕМВРИ БЪРЗА ДА ДОЙДЕ


Септември бърза да дойде  .
Ранен скреж посипа в косите ми .
Под очите ми бръчки бразди .
Снагата ми с килограми дари .
Какво , че славей пее в душата ми ,
а в сърцето ми  май  цъфти !
Ти виждаш  септември в снагата ми .
Не забелязваш  искрите на май .
Върви си  по пътя  праведен !
Явно срещата не е добра .
Нищо не мога да  направя .
Съдба !

СЛУЧКА



             СЛУЧКА 

Не исках да ти причиня болка .
Почуках на твоята врата ,
да потърся при теб младостта .
Помислих наивно , че си я скрил ,
заключена  с  десет ключалки .
Ти разбра, за какво съм дошла ,
не зададе излишни въпроси .
По погледът ти угаснал видях ,
че и от теб е отлетяла безвъзвратно . 

СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ

 СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ  

След толкова години ,
гледам устните ти , 
за да разбера ,
личат ли следите ,
на моите устни по тях ?
Не -  не личат !
А ти , защо ме гледаш така ?
Може би по-добре от мен
си запазил спомена 
за  младостта ?

ЛЮБОВТА НА СЕПТЕМВРИ


              ЛЮБОВТА НА СЕПТЕМВРИ

Каква е любовта на септември ?
Няма го пламъкът .
Няма я  жарта на лятото .
Няма суета  –  има доверие .
Няма срам  –  той е отминал .
Няма плам –  има опит в запас .
Всичко  идва естествено .
Не , не е тъжна 
любовта на септември .
Тя е зряла и сигурна .
Не наранява , а лекува .
Няма минало . 
Радва се на настоящето .
Може би , може би  ,
има бъдеще ,
ведро , спокойно 
и достойно ?

ДАЛИ Е ИМАЛО ПРИ ТЕБ

       ДАЛИ Е ИМАЛО ПРИ ТЕБ

Дали е имало при теб  , 
чувство силно, едва ли ,
след всичко ,
което се случи днес .
Разбрах ,че мъртвото 
не оживява ,
а животът 
в смърт преминава .
Когато минаваш ,
покрай моята врата ,
ще знам , 
смъртта на любовта 
преминава !

КОГАТО МЕ СРЕЩНЕШ СЛУЧАЙНО

         
   КОГАТО МЕ СРЕЩНЕШ СЛУЧАЙНО

Когато ме срещнеш 
случайно някъде ,
изглеждаш ,
сякаш дъвчеш  пелин .
Какво демонстрираш , 
какво още искаш ,
изборът преди години 
го направи ти !
Не  ме интересуват 
твоите терзания .
Моите останаха там ,
в онова измерение , 
в онова пространство ,
населено от младостта .
Споменът нося 
светъл и топъл ,
за дните пълни с любов .
Изплюй пелина , 
живей си живота !
Да си мислил навремето , 
кой ти е крив !
Животът ни поел е 
в различни посоки 
и не ни пита кой е 
бил прав и кой крив .

ЖИВЕЕМ РАЗДЕЛЕНИ ОТ ДВЕ БАРИЕРИ


  ЖИВЕЕМ  РАЗДЕЛЕНИ ОТ ДВЕ БАРИЕРИ  

Живеем с тебе разделени ,
от две бариери ,
които спуснахме сами .
Между тях е коловозът ,
на нашите мечи .
Пред очите ни ,
влакът на мечтите ни
на две се раздели
и потеглиха двете половини ,
на различни страни .
Сили ли нямаме ,
какво ни липсва , кажи ?
-Времето е пред нас ,
но миналото ни дели !

ЗРЕЛОСТ


                                  ЗРЕЛОСТ

Какво ли някога сме си говорили ,
какво мечтали сме в младостта?
Толкова години път изминахме ,
какво пренесохме в зрелостта ?
Останалият трепет на ръката ,
която в миг посяга да погали ,
твоята ръка и нов по - силен трепет
- волята , я покосява и пада тя сама .
Какви са тези изпитания ,
след толкова години празнота ?
Не ,  нищо вече не е същото !
Бъдещето между нас е свършило ,
останало е там  във  младостта .

МАШИНА


                  МАШИНА


Ти управляваш машина ,
която работи добре .
Умееш да я настройваш ,
послушна е в твоите ръце .
Най –отгоре до ръцете ти ,
има едно колелце .
То работи  перфектно,
не ти създава проблем .
Сигурен си в него ,
движи се  в пълен синхрон .
Веднъж , неочаквано ,
колелцето се повреди ,
тогава  се наложи ,
да го вземеш в ръце .
О каква изненада -
то имало сърчице !
Искаш ли обяснение ?
Ясно ти е нали ?
Двигателят и колелцето ,
сме аз и ти .

КРАСИВИЯТ СТИХ НЕ ИДВА ПРИ МЕН

         
            КРАСИВИЯТ СТИХ НЕ ИДВА ПРИ МЕН 


Красивият стих не идва при мен,
избягал е много далече.
Този свят е прекалено студен ,
прояден от злоба и сметки .
За нормални се приемат тези ,
стремящи се към богатство и власт .
За духовно богатите остават ,
награди с  медали и бедност .
Как светът да се движи напред ?
Тъмните сили го връщат в мрака.
Време е към слънцето да се устремим ,
Него да пуснем в сърцата .
Светлината нека ни води напред
Единствената, срещу мрака .



ЗАЩО НЕ МОГА



                             ЗАЩО НЕ МОГА

Защо не мога да живея без любов ,
Защо чувствам вечният ѝ зов .
Не искам вулгарност , цинизъм , шеги .
Пошлостта убива моите мечти .
Щедра красива и дълбока е любовта ,
колкото е по- богата човешката душа .
Не те ли вълнуват поезия музика , красота ,
бедна и низша остава любовта .
За тебе любовта е гимнастика ?
Наистина ли харесваш това ?

ТЪРСЯ НОВИ ОТКРИТИЯ

  ТЪРСЯ НОВИ ОТКРИТИЯ

Търся нови открития ,
катеря остри върхове ,
до далечните  хоризонти ,
духът ми ще ме заведе !
Няма покой сърцето ми ,
непознатото ме зове ,
как се движат другите 
си е техен проблем .
В моят коридор темпото ,
го определям  аз !
Имам едно желание –
да остане така .
Ако някой поиска ,
да му подам ръка ,
веднага  помагам ,
да стигне мойта бързина !


ОРГАНИЗИРАМ МИСЪЛТА СИ ТАКА


       ОРГАНИЗИРАМ МИСЪЛТА СИ ТАКА   

Днес работя по-добре от вчера !
Старая се да го постигна .
Това е основата , върху която 
организирам всеки нов ден .
Родена съм със свободна воля .
Мислите и делата ми ,
ръководени от волята ,
водят само към едно
– добро за хората и 
обкръжаващият ги свят .
Мисълта ми е моето оръжие .
Тя ми помага да живея в мир 
със себе си и със света .

ЕЛАТЕ С МЕН


                                  ЕЛАТЕ  С МЕН   

Елате с мен в 
моят свят чудесен .
Тук не се идва , 
с връзки и пари .
Не са ви нужни 
нито скъпи дрехи ,
нито луксозни къщи и коли .
Тук ,в тоя свят чудесен ,
има  хора чисти и добри ,
обременили себе си 
с мъката на ближния ,
забравили за себе си 
в тежки дни .
Забравили сме  oще злоба ,
завист , недоверие !
Грубияните и лицемерите
не идват при нас .
Ний работим задружно ,
за да можем ,
от мързела, коварството ,
ненавистта да се спасим .
Елате хора ,
сърцата отворете !
Елате да живеем ,
с чисти сърца и души !
В нашият свят деца 
ще се раждат ,
Не познали кошмара 
на побоища и свади .
Не задушени от 
алкохолни пари
не видели вакханалии в нощта .
Аз ви каня , елате при мене
Нов свят ,
Наш свят да изградим
Ние щастливите ,
ние избраните ,
отрекли се от съблазните ,
всеки със своят любим !


СЪРЦЕ РАДВАЙ СЕ

 СЪРЦЕ   РАДВАЙ СЕ

Сърце мое ,изстрадало , мъчено ,
от зли беди , неочаквани , пагубни .
отвори се сърце , има и радостни дни !
Приеми ги мое сърце , 
отдавна забравило радост !
Приеми тази вест блага , толкова нова ,
неочаквана , безкрайно щастлива ,
красива и вечна – мое сърце ликувай !
Научи се сърце да бъдеш щастливо !
Само че в щастието си , не бъди егоист !
Продължавай да правиш само добро ,
както винаги си го правило !

СЪРЦЕ

         СЪРЦЕ

Чакам хубави дни .
Те идват бавно .
Объркват пътя към мен .
Сякаш ми дават време ,
да подготвя сърцето си , 
брулено от нещастие 
и злобно обкръжение .
Свикнало да се брани и страда ,
даже и огромна радост 
би го погубила .
Спомни си , че някога 
беше щастливо мое сърце !
Спомни си хубавите дни !
Приготви се за ликуване !
Да загърбим злото !
Да продължим напред !
Животът не  е свършил ,
нека намерим сили 
да го доживеем достойно !

МОИ ГОДИНИ


                                  МОИ ГОДИНИ

Мои години , 
дошли от безкрая ,
отиващи си , 
ред по редом от мен ,
поспрете за малко ,
оставете ме 
на гребена
между младостта 
и старостта !
Хубава възраст , 
горещият август  ,
жари кръвта !
Дъхът ми гори !
Мои години ,  
поспрете за малко !
Мой авгус , 
вечно при мен остани !




          

НА МОЯТ УЧИТЕЛ


                 НА МОЯТ УЧИТЕЛ

Кристалите чисти 
в твоите очи ,
как ги запази до днес ?
Пътуваш във времето ,
в хорски съдби .
Работиш с машини ,
все нямаш пари ,
горя в пламъка 
на страшна война ,
косите ти 
вече сребреят .
Кристалите чисти 
в твоите очи ,
как запази 
така  да светлеят ?