четвъртък, 7 декември 2017 г.

ИЗРАЕЛ И ПАЛЕСТИНА

От два дни световните осведомителни агенции повтарят само няколко думи -Йерусалим , Палестина , Израел , столица , Тръмп .
Тези думи са включени в различни фрази и словосъчетания.  
Това било преди 20 години , онова преди 50 , друго преди 70 години .
А никой , ама никой не казва библейската свята истина. Израелци и палестинци са братя от един баща и две майки . Който не го вярва , да прочете Библията . Едната е законната съпруга - еврейка , другарта наложница -египтенка  . Бащата е евреин. Не цитирам имена- Библията  отделя достатъчно място на това събитие. 
Йерусалим - Велик  Богоизбран град  на Богоизбран народ.
Синът Божи разпнат на кръст в същият този град . 
Соломоновият град , Христовият град , Мюсюлмански град . 
Някъде там , в подземният  Йерусалим са скрижалите - моралният кодекс на земляните опорните 10 точки  с които сме закодирани, които определят нашият земен морал .
Дават ли си сметка днешните политици къде и как стъпват и какви крачки правят .
Знаете ли какво мисля аз прашинката? 
Мисля , че е време човечеството да покаже , че е дорасло да живее в мир и любов , да се откаже от прашката и боздугана и да се остави да го води духът на всемирният  Бог Създател ! 
Да приеме Йерусалим за духовна столица на планетата Земя , защото той е именно такъв 
Да  даде пример как да продължи животът на нашата планета .
Господи , помогни на твоят град , където са скрижалите ти и където беше разпнат синът ти да прослави силата ти и царството ти и славата ти сега и во веки веков! 
Амин !

понеделник, 27 ноември 2017 г.

ПОЧАКАЙТЕ ДА ПОРАСНА !

       ПОЧАКАЙТЕ ДА  ПОРАСНА  !

Искат да съм хубава 
като мама .
Искат да съм силна 
като татко .
Искат да съм работлива 
като баба .
Искат да съм умна 
като дядо .
Знам , че всички искат 
да съм като тях .
И аз искам  това ,

... като порасна .
Сега искам да играя ,
да скачам и да пея ,
после като порасна ,
може и да поумнея .



ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМ

  ВЕЧЕ   СЪМ   ГОЛЯМ


Дядо  се кара ,
че  пипам чука .

Татко не дава 
да излизам  вън .

Баба ме пита 
дали съм се мил .

Мама проверява 
да не съм ,
се изпотил .

Никой у дома 
не е още разбрал ...

Вече съм голям 
и се командвам сам !

БЪДЕЩ ТЕХНИК

               БЪДЕЩ ТЕХНИК

Телевизорът голям ,
от днеска е ням .

Братчето го повреди ,
с бабините игли .
Пъхна ги от инат ,

в задният капак .
Телевизорът изпращя
и ... онемя .

ЩЪРКЕЛ ШАРЕН Я КАЖИ


                        ЩЪРКЕЛ ШАРЕН  Я  КАЖИ

Щъркел шарен ,
я кажи ,
но не ме лъжи ?

Мойто братче как така ,
в твоят клюн държа ?

Беше ли повито , 
или бе развито

и от где разбра , 
че искам брат ,
а не сестра ?

ИСКАМ ОБИЧКИ


                                      ИСКАМ  ОБИЧКИ

Ушенце братленце ,
знаеш ли какво ?

Искам обички , 
от злато и сребро .

Ушенце братленце ,
знам ,че ще боли .

Нека да продупчим 
и двете уши !

Зная ти ще кажеш , 
че ще ти тежат .

Но пък съм красива ,
виж ги как блестят !

събота, 25 ноември 2017 г.

ОТЧАЯНИЕ


               ОТЧАЯНИЕ

Да можех за един космичен звезден миг ,
да върна времето назад , 
до онзи час ,
в който животът ми пое 
по този коловоз .
Ако върна още миг , 
ще съм поела другата посока .
Щях да имам друг живот 
и други мечти
и трънен венец на главата ми , 
нямаше да  тежи !

ПРИЯТЕЛИ

    ПРИЯТЕЛИ

С тебе бяхме приятели ,
въпреки  разликата в годините .
Ти беше на фронта ,
между куршумите и смъртта .
A  после , когато 
пластовете се обръщаха ,
аз още не бях дошла на света .
Станахме приятели , като 
прескочихме събития и времена .
Не познавахме мързела ,
подлостта , пошлостта .
Свързваха ни труда , 
човечността и честта .
Попивах мъдростта 
струяща от теб .
Опрели рамена , 
помагахме на хората 
и  вървяхме напред .
Останахме приятели 
до края на земните ти дни .
Сега чувствам 
невидимите криле на ангела ,
в който се пресътвори .

КАКВО СИ МИСЛИТЕ ЗА МЕН

   КАКВО СИ МИСЛИТЕ ЗА МЕН

Какво си мислите за мен ?
Мислите , че съм нещастна ?
Преодолях го !
Не живея - някак си , 
не живея – ден подир ден ,
с моят живот сме наясно .
Аз не живея –  аз  пламтя !
В нещастието намерих пътека .
Пътеката превърнах в път .
Пътят насочих към  
стръмният връх ,
по него сега се катеря .
Научих , че и в нещастието
никнат криле ,
че духът не спира 
да се възвисява ,
че трябва да вървиш 
на горе сам ,
с ръка готова да помага . 
Да така е , аз не живея  , 
аз пламтя !

УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ


             УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ

Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата свята ,
търсят нови висоти .
Нови и нови миражи ,
мамят очите , духа .
Родени сме със свободна воля
и си избираме съдба .
Дали е най-доброто решение ,
разбираме след това .
После с въздишка прошепваме -
СЪДБА !

понеделник, 13 ноември 2017 г.

СВЕТЛИНАТА

Кой отне светлината на  Русия ?
Тези , които отнемат светлината по света и до сега ?
Тези , които ѝ спретнаха Октомврийската революция и я заплатиха !
Създадоха  зловещи марионетки да изпълняват точ в точ пъклените им замисли !
И сега спретват синьо- жълти , оранжеви , сини и тем подобни революции .
Тези , които финансираха Хитлер и Втората световна война !
Тези , които изфабрикуваха Дарвин и Маркс и материализма и сложиха капаци като на конете на земната наука и развитие .
Същите   с нашата синя революция почти затриха България .
Товаа празнуване...загърбва тъмата !
Не загърбва истината !
Цели да предпази младите от ужаса , който са преживели дедите им .
Да напълни душите им със светлина !
 

неделя, 12 ноември 2017 г.

ДАЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА ВЛАСТВА СВЕТЛИНАТА



 Предишният постинг прилича на телеграмите , които по - младите даже не са виждали .
Днес 12.11.2017 година  Русия празнува 100 години от превръщането   на  Зимният дворец  в  Санкт Петербург в музей. Точка .
Кой е живял  там ,  къде го преместили , кой нахлул вътре и го превзел , имало ли  е Аврора или не . Мълчание .Официалният  Первой канал не обелва и дума .
„После  Донни замости
цели купища кости
и земята ни в кърви дими

помннят вси атамани
помнят полските пани
наща армия как ги срази .“
Добре , че вече никой никъде не пее тази песен !!!
Сталин и  Будьони се появиха само за части от секундата в рекламата за  парада на кадетите на Червеният площад .
Официално този парад  се прави на 7 ноември  , като се обяснява , че на този ден от парада  войните и московското опълчение отиват направо на бойното поле  и влизат в бой с немците през 1941 година , които са само на 40 - 50 километра от Москва .
Празненствата са  от 4 до 7 ноември .
Четири дни народът празнува .
От 4 когато освобождават преди векове  Москва от окупаторите  до 7  , когато започват да изтласкват немците от подстъпите към Москва .
Изложби , концерти , улични празненства с музика и танци , възстановки  на народни обичаи , носии , занаяти .
Тържествени литургии в храмовете  за упокой на душите на загиналите за
отечеството .
Марксизмът - Ленинизмът и цялата философия  , че материята е в основата , а всичко   останало е производно ....вън.
Сменена е директорията , мисленето , парадигмата .
Разчисттва се пътя  на съзиданието , градивният дух , любовта и уважението между хората !
Да бъде светлина !
Бог над нас !

петък, 10 ноември 2017 г.

Днес 10 ноември 2017

 Днес 10 ноември 2017

100 години след ВОСР силите на светлината победиха силите на мрака .

Чества се победата на  градивният и всепобеждаващ човешки дух над злото , стремящо се да пороби планетата  Земя .

Кой разбрал разбрал !!!

Кой не , да се рови във вонята  на нашият  10 ноември и да си го чества както му харесва !

неделя, 5 ноември 2017 г.

ТЪРСЯ НОВИ ОТКРИТИЯ



                       ТЪРСЯ НОВИ ОТКРИТИЯ

Търся нови открития,
катеря остри върхове,
до далечните  хоризонти,
духът ми ще ме заведе!
Няма покой сърцето ми,
непознатото ме зове,
как се движат другите 
си е техен проблем.
В моят коридор темпото,
определям го аз!
Имам едно желание –
да остане така.
Ако някой поиска ,
да му подам ръка,
веднага му помагам ,
да стигне мойта бързина!

СЕПТЕМВРИ БЪРЗА ДА ДОЙДЕ

           СЕПТЕМВРИ БЪРЗА ДА ДОЙДЕ

Септември бърза да дойде,
ранен скреж посипа в косите ми,
под очите ми бръчки бразди.
снагата ми с килограми дари.
Какво ,че славей пее в душата ми,
а в сърцето ми май  цъфти,
ти  виждаш само септември в снагата ми,
не забелязваш в погледа искрите на май.
Е върви  по пътя си праведен,
явно срещата не е добра,
нищо не може да се направи.
Съдба!

УСТАНОВИХМЕ



                      УСТАНОВИХМЕ 

Установихме  най - накрая
с теории и думи безчет,
че истинската лична 
собственост е   тази,
която пълни нашите души.
Енергия  , а не материя е тя !
Идва с нас  във вечността ,
когато напуснем  плътта .

фи

събота, 4 ноември 2017 г.

РЪЦЕТЕ МИ КРИЛА НА ПТИЦА


                        РЪЦЕТЕ МИ  КРИЛА НА ПТИЦА 

Ръцете ми крила на птица,
пърхат около теб.
Малко да те пооправят ,
Много да ти дадат.
С ласкави топли пръсти ,
Сплитам около теб ,
Мрежа невидима знойна ,
Видима само за мен .
Мое само мое поле ,
Около теб да гори.
Жарта на моята обич ,
Не давам друга да прекоси .

СВАТБА



    СВАТБА  

На сватба е весело , всички са хубави ,
слънце е спряло в очите .
Малки момиченца с роклички бели ,
дяволито поглеждат и черпят кумците .
Малки момченца , заруменели ,
с нови дрехи облечени ,
тичат засмени , тъпчат кракат ,
на червисани   лелки с китни премени .
Сватба е , сватба е , всички са радостни ,
сбират се два рода големи .
Сватба е днеска , вдигат наздравици  ,
тежки сватове  с коси посребрени .
На тях им е лесно , туй е задачата ,
да пият , да канят сватбарите ,
А двете свати , зачервени , забързани ,
обикалят масите с дарите .
Ето и булката , толкова стройна ,
нежна и млада , уханна на цвете ,
тя е стопанката , тя е надеждата ,
бъдната сплав на родовет .
И младоженецът гордо пристъпя ,
до своята свидна избраница ,
за този празник те са виновните ,
гледат се нежно , държат си ръцете .
Кумът и кумата , личности важни ,
първи след  младоженците ,
играят ръченица по масите
и тогаз им дарят даровете .
Сватба е , вдигат се чашите  ,
пълни с вино пенливо .
- Хубаво стана , че и дъжд по захвана , 
берекет ще е  –  пийнали кимат двамина .
Кларнетът извива , тъпанът думка ,
тропа хорото игриво ,
старо и младо на него се хваща -
мирна , богата  година .
-Горчиво , горчиво  - от вред се  разнася ,
целуват се младите , всички се смеят ,
-Таз година булка , догодина люлк а-
всеки гледа в хор  да поеме .
Има и млади момчета , момичета ,
танцуват и пеят , подхвърлят закачки ,
-Хей вие младите , до другият месец ,
да тропнем и на вашият празник .
Върти се хорото , кръшно извива ,
скачат сватбари в полуда .
Младоженците , скритом поглеждат ,
как слънцето морно , на заник отива .
Те бързат , след него да идат ,
по скоро да останат двамина ,
в прегръдка , с любов и нежност свята ,
да чакат щъркела до догодина .

ТРУДНО И ЛЕСНО


                 ТРУДНО И ЛЕСНО     

Трудно се пишат стихове,
за прозаични неща,
лесно се възпява,
само любовта.
Трудно се пробива
гранитна скала.
лесно се люби,
красива глупава  жена.

СУРОВА КРАТУНА ВМЕСТО ГЛАВА


            СУРОВА КРАТУНА ВМЕСТО ГЛАВА


Сурова кратуна  имам
 вместо глава,    
раменете ми леко я носят.
Дрънкат вътре само 
няколко семена,
хем ми е празно ,
хем ми е леко,
Пътувам с  вятъра 
насам и на там,
зависи от къде ще задуха.
Чувствам се отлично 
и не ме е срам.
Отвън кратуната 
съм маскирал  отлично.
Нагаждам се лесно 
и не ме е срам,
не задавам излишни въпроси.
В обществото съм 
или шут или ням ,
зависи вятърът 
от къде ще задуха.
Имам още един вариант,
с който се движа по вятъра.
Умея да ставам приятел, 
най- първа ръка,
зависи вятърът от къде ще задуха.
Сложете си всички 
кратуни вместо глави!
Живейте си живота безгрижно!
Ще имате единствен  проблем,
да внимавате с  вятърът ,
от къде ще задуха.

100 ГОДИНИ

 Днес е 4 ноември 2017 . Остават 3 дни до 7 ноември 2017 . След 3 дни се навършват 100  години от ВОСР. Ако някой не си спомня това съкращение -  значи Великата октомврийска социалистическа революция .
Родена съм 5 години след края на  Втората световна война .Помня беднотията , кърпените дрехи , влизането и излизането от ТКЗС . Помня как дядо ми ходеше до абора на ТКЗС-то , за да  погали вола със счупеният рог  и  да му  занесе   сено .
Помня как  духовата музика свиреше пред портата на комшиите , а вътре в двора биеха с кол стопанина -, вързан с дебело въже за старата круша , защото  си прибрал каруцата и конете . Помня как на пролет  в някой слънчев топъл следобед дядо ме хващаше за ръка и ме водеше на полето , за да ми покаже къде са били нашите ниви. Години беше орал и сял по това време. Земята го викаше ...
Помня манифестациите , лозунгите , новите премени на жените - ушити специално за маршировката . Това беше моят живот .
Животът на моето поколение , на родителите и дедите ми .
Имаше в нашето село един белогвардеец . Слугуваше на единствената фамилия в селото , която не влезе в ТКЗСто . Беше със  сини очи ,
 напиваше се безпаметно , ходеше покъсан и самотен. Не създаде семейство . Умря последен , след като погреба всички от огромния чорбаджийски двор .
Понякога чувах провлачена руска мелодия  в тишината  на нощта.
„Алекси пак е пиян “ мърмореха комшиите. Самотният , отхвърлен , презиран от цялото село пияница Алекси . Никой не го пожали . Най- малко тези , на които слугува от младостта до старостта си .
Да ,  помислете мили мои читатели колко Алексевци сте запомнили по цялата българска земя , по цяла  Европа , по целият свят ....
Четох един постинг - чудесно написан , нагласен и натъкмен .Доказва се какво огромно значение има 7 ноември за цялата световна история , за   България , за напредъка в науката и така нататък .
Да  вярно е !
Но  вече не е тайна кой и защо спретна тази революция , кой и защо я финансира и с каква цел !
Защото кърва
вите  пари носят огромни печалби !
Да първата цветна революция...казано  с модерни думи .
Тази революция погуби цветът на Русия , царската фамилия , дворянството , християнското духовенство ,  многовековната руска култура . В тридесетте години  милионите избити .
Можеше ли  Русия да постигне напредък , без това , което ѝ бе наложено да
преживее ?
Да , можеше , както го прави сега .
Браво на руснаците !
За това , че искат да простят , да се обединят , никого да не забравят и никога да не повтарят грешките на дедите си . Толкова добри и градивни неща направиха , за да успокоят духовете  на убитите , безследноизчезналите , прокудените завинаги от родните земи .
Възхищавам се от това , как почетоха паметта на руското дворянство, преселило се главно в Париж -  с великолепният православен храм  в центъра  до  Айфеловата кула . Възхищавам се от строежа на великолепни храмове единия чисто нов на Лубянка , и по цялата руска земя там , където са били взривявани църквите .
Разбирате ли мили читатели как го правят  братушките ?
В центъра , до Лубянка строят стената на плача , където са изписани имената на убитите , за да поплачат  наследнищите им и на близо храмът , където да запалят свещичка и да се помолят за упокой на душите им , и разбира се , молитви за здраве , опрощение и всичко по нашият християнски обичай .
Велик народ , който ни е помогнал да оцелеем като народ и който е доразвил нашата култура в дните на турското робство .
Има ли нещо което да не харесвам ?
Да !!!
Руските олигарси !!!
Смучат кръвчицата на редовият руснак .Ще дойде ли техният край?
НЕ ЗНАМ.
Отвратена съм от  тези  българи , които сега са приказно богати от нарязаните заводи и от заграбеното народно богатство създадено с  кървавата пот на дедите ми , родителите ми и моето поколение през онези 45 години  с помощта на  Съветският съюз !
Спомняте ли си  Седесарският лозунг
„45 Години стигат - Времето е наше “
Да ваше е -какво направихте с него? Прокудихте една четвърт от народа да робуваме на  Европа !!!!
Това което искам да знам е - Кога българският народ ще намери една велика дата в своята история -когато е бил победител да се обедини около нея и да тръгне напред и на горе !
В южна Италия има планина Монтано  Булгария и градче Чилло  Булгария - основано  от прабългарски хан . Тази планина има форма на спящ лъв и второ име Спящият лъв . Една година - най -трудната година в живота ми  всеки ден молех  лъва да се събуди и да ми даде сили да се изправя на крака и да ме върне в  България .
Благодаря , че бяхте с мен

петък, 3 ноември 2017 г.

ТЪЖНА ПЕСЕН

            ТЪЖНА ПЕСЕН 

Тъжна песен 
вятърът свири
в още зелените листа.
Клони навежда 
навсякъде влиза.
Изтрива спомена за 
лятото и пролетта.
Всичко покрива 
със сива пепел
този вятър 
суров и жесток.
Той не знае ,
че нежната пролет 
и жаркото лято 
имат своя стратегия ,
свой метод.
След златната есен 
и мразовитата белота,
отново да се 
възкресят и обновят.
Да можехме 
и ние хората,
така да се скрием , 
да се притаим.
Всяка есен 
да умираме.
Нови сокове 
да събираме.
Всяка пролет да 
се възкръсваме,
върнали си младостта 
и мъдростта .
Пазейки спомените си ,
по - жизнени да крачим 
към вечността .

ОБИЧАМ ЗЕМЯТА



                            ОБИЧАМ ЗЕМЯТА 

Обичам земята сива и 
напукана от жажда.
Обичам земята 
напоена от влага 
и превърната в кал.
Обичам земята обрасла 
с цветя, трева и гора.
От нея сме родени и в нея
се връщаме след смъртта.
Земята , родната ни майка 
и ние нейните чеда ,
сме единни, неделими.
Върху пръстта  която газим
има частици от Атила 
и Александър, 
от Ной и неговите синове
и от онези древните 
Ева и Адам ,
от които БОГ ни сътвори
Благодаря ти земьо моя,
от името на нашите деди,
от името на 
мойто поколение
и от бъдещите 
синове и дъщери.

МИР ЕТО ВИ СТИХ




                МИР    ЕТО ВИ СТИХ 

Ето ви стих ,
за светая светих ,
на всички времена .
МИР А НЕ  ВОЙНА !
Мирът е гълъб бял ,
в простора полетял .
Две детски ръце 
и майчино сърце ,
отгледало син ,
роден да работи , 
а не да убива ,
роден да съгражда  
а не да руши ,
а семето му свято ,
род да продължи !

ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ



                 ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ 

Тъжна песен вятърът ,
в още зелените листа.
Изтрива спомена за лятото 
и пролетта.
Дърветата  хитреците,
имат своят закон.
Соковете от листата,
прибират в 
корените и стеблата.
Напролет в 
цвят да разцъфтят
и плод да дадат.
Листата, ненужни 
и пожълтели,
ще изтанцуват 
последният си танц,
с вятъра на есента,
а после в тор 
ще се превърнат,
за да помагат 
на  новите листа.
Природата е мъдра!

ТИХ ЕСЕНЕН СЛЕДОБЕД

               ТИХ   ЕСЕНЕН СЛЕДОБЕД  

Тих следобед  ,
небе избеляло 
жега - няма ветрец.
Септември шепне 
грижовен и ведър :
Още мъничко лято.
Приберете зрелият 
плод !
Есента води
мразът и мъглите ,
след тях крачат
ледът и снегът .
Почивайте - 
но се стегнете ,
да не ви изненада 
студът!

сряда, 1 ноември 2017 г.

КОСТЕНУРЧО УЧЕНИК


                   КОСТЕНУРЧО   УЧЕНИК

По горската пътечка ,
бавно и полечка ,
костенурчето  пълзи .
Камъчетата брои .
Всяка клечица  оглежда .
За урок по география ,
има горска топография .

В ГОРСКАТА ХРАЛУПА


      В ГОРСКАТА ХРАЛУПА

В горската хралупа 
трошачка трака  , чука .
- Кой ли може там 
да я сложи сам ?
- Я да видя що е ?
- Остро ушенце ,
познато носленце ,
кафява главичка .
- Дядо  - катеричка !
                             

КРАЙ ВИРА СЕ ЧУВА

      КРАЙ ВИРА СЕ ЧУВА

Край вира се чува 
страшна тропултия .
Рошава  Мецана
къпе свойто  мече ,
че от утре заран 
ученик е вече .

ЩЪРКЕЛЧЕТО ПОВТАРЯ КЛАСА


ЩЪРКЕЛЧЕТО  ПОВТАРЯ   КЛАСА

Пред горското училище ,
Щъркелчо реве .
Жали се на всички ,
че повтаря класа .
Не знаел ,
че бебетата ,
зависят  от
годишните времена
През лятото бели -
европейчета .
През зимата черни -
африканчета .

УРОК ЗА СЛОНЧЕ

                       УРОК ЗА СЛОНЧЕ

-Дядо, защо слона 
има две опашки ,

едната  отпред ,
другата отзад ?
- Отпред не е опашка дете ,

това е слонското носле ,
казва се хобот .
-Какво е дядо хобот ?

С хобота той диша ,
свири като с тръба -
говорът му е това .

С него пие вода ,
къса трева
и се храни така .

Като се сгорещи ,
помпи вода

и си прави душ .
Държи се за мама ,
като го е страх .

-Дядо , какъв чуден нос !
Искам и аз такъв !

КУПЕТЕ МИ КАКВОТО ИСКАМ


        КУПЕТЕ МИ КАКВОТО ИСКАМ

Баба ми донесе ,
шарено кутренце .

Мама ми купи ,
ново палтенце .

Тате ми подари игра .
Дядо измайстори шейна .

Но аз не искам това .
-Купете ми брат или сестра !

ЩЪРКЕЛ ШАРЕН Я КАЖИ


                ЩЪРКЕЛ ШАРЕН  Я  КАЖИ

Щъркел шарен я кажи 
но не ме лъжи  ?

Мойто братче как така 
в твоят клюн държа ?

Беше ли повито , 
или бе развито

и от где разбра , 
че искам брат ,
а не сестра ?

ИСКАМ ОБИЧКИ



              ИСКАМ  ОБИЧКИ

Ушенце братленце ,
знаеш ли какво ?

Искам обички , 
от злато и сребро .

Ушенце братленце ,
знам ,че ще боли .

Нека да продупчим 
и двете уши !

Зная ти ще кажеш , 
че ще ти тежат .

Но пък съм красива ,
виж ги как блестят !

МАМО МАМО Я КАЖИ


          МАМО МАМО Я КАЖИ

Мамо , мамо я  кажи ,
но съвсем не мe лъжи ?

Как се появих в дома ,
шъркелът ли долетя ?

Или от родилен дом 
ме докара с камион ?

Щото каза ти сама , 
че сме нямали кола .

КЪСНА ЕСЕН

             КЪСНА  ЕСЕН 

Навън е мрачно и сиво,
както е редно за есента.
На големи тъжни вълни
вятърът носи листа.
Небето навъсено дебне ,
с оловните си висини.
Току виж заваляло,
а после седмици ще вали.
Хората , намусени   и сърдити,
лошото време корят.
Дъждът е нужен на посевите,
как ,не го разберат?
Въпросът е ясен -
смъртните виждат нещата
само пред своя си нос.
Защо ли да мислят,
те са деца на природата,
а тя като майка ,
се грижи за   тях.

ИСКАМ



               ИСКАМ

Искам да дам на хората ,
чест от моята чест ,
товар от любов ,
купища красота ,
вселена от желание ,
за работа и живот ,
много , много мечти
и как  да се сбъднат
пред техните очи !
Вярвате ми , нали ?



   

КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ



   КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ 

Крилете на птиците 
виждам на сън ,
размахани , горди , красиви .
Сънувам се често 
с криле , вместо ръце ,
как се рея в небето щастлива .
Към слънцето се насочвам , 
разпервам криле ,
него искам да стигна .
Сънувам как се 
изпълвам със светлина ,
как цялата засиявам .
После се връщам 
на родната майка земя
и с обич на 
хората я раздавам .

На яве съм 
обикновена жена ,
ръцете ми служат 
за работа ,
но светлината 
от сънищата 
нося в мен 
и наистина 
с обич на хората
 я раздавам !

МОЯТА СТАЯ


                   МОЯТА СТАЯ

В моята стая има 
малко неща ,
голи стени , 
като голата ми душа .
В прозорецът ѝ 
изгрява слънцето .
Чакам го и 
разговарям с него
през деня .
Вечер го изпращам ,
за да го срещна сутринта .
На сън летя към него
и си нося  светлина .
Денеми я раздавам
 и пламтя .
Населена е с мойте
мисли и мечти .
Моята стая , в която 
мина младостта ,
вече я няма ,
но аз живея  така
и я нося  в душата си 
с мен по света .

вторник, 24 октомври 2017 г.

ПРАШИНКА ЛИТНАЛА


                     ПРАШИНКА ЛИТНАЛА                  

Прашинка литнала
 в простора безкраен,
над дивни ливади, 
над мирни поля,
Това ще остане 
след мене накрая,
от моите очи, 
коса и снага.
Толкова горещо 
обичам живота,
красотата ,любовта , 
младостта ,пролетта!
Атом от мен да остане ,
аз ще живея 
А може би в ангел
 ще се превърне,
светлата ми душа – 
С невидими крила
 ще бдя над красотата , 
над доброто 
и над любовта !